Душата ми,самотен странник,
без дом,без покрив,без надежди,
разбита някога в нестретно минало,
превърната на пепел в огън от премеждия.
Не ще намери никъде покой...
Останала със спомените лишни
самотен странник скита по земята.
Усетила,че вече е излишна
дори последната надежда там посята.
Не ще намери никъде покой...
Тя ще броди из забрави прежки
и спомня своя сън злокобен. ...