Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
Feb 5, 2022, 12:48 PM

Не си напълно съвършена 

  Poetry
625 9 10

Чувам, спориш с огледалото лъстиво,

излъгало било, че си красива,

грабваща дъха жена, икона жива...

Знам, глезиш се, но ти отива.

 

Бенка, бръчици. Затуй ли негодуваш?

И гърбичката над нослето, чудна е.

Често в утрини, преди да се събудиш,

любувайки се, първо тях целувам.

Забравяш бързо смешните тревоги,

щом себе си в очите ми познаеш.

В напразен опит да изглеждат строги,

там все надничат ласка, обожание.

 

Пред теб разстъпват се, буят тревите;

ухаеш на озон, на буря лятна.

Мигом живва, вкусвайки косите ти,

дори лениво кретащият вятър.

Табун гърдите ти – препуснали коне,

на стреме и седлото неподвластни;

не смогва лудналият дъх да ги възпре,

ни силната ми длан да ги обязди.

 

Даряваш с устните жаравна тръпка;

сладост е и нечовешки спазъм.

Нестинар съм уж, ала пристъпвам

в лоното им с мъничко боязън.

Жадувам в теб и друго – необятното;

Кладенчова глъб и хлад целебен,

ту вис замайваща, невинаги понятна,

полет, музика... Вълшебство е.

 

Е, да, за разлика от мен, безгрешния,

не си съвсем лишена от кусури.

Молци пируват с рокли в дрешника,

ти джинсите изтъркани обуваш.

Не отбираш от изтънчени превземки,

нахлузваш маратонките си боса.

Същински водопад си, с извънземни,

по детски нескончаеми въпроси.

 

Аз всичко, ама всичко ще преглътна,

сама разбираш колко ми е трудно.

Но когато накъсял, уви, е пътят ни,

пак бих желал до мене да се будиш.

© Людмил Нешев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Привет, Градски!
  • !!!))
  • Сенилга, да знаеш, че никак, ама никак не ме окуражаваш в надеждата, че все някой ден ще разбера жените. От почти пълната торба със съвършенства, ти успя да изровиш всичките кусури на лирическата, че и колаж да спретнеш с тях. И вместо да се обидиш, като жена, подозирам, че май не би имала нищо против и теб да закичат с тях. А за капак, даже наричаш "готин" и автора. Странно... Не мога да разбера подобно поведение. Явно има още много да уча за механизъма, движещ и направляващ женската мисъл и нагласи. Но ти благодаря, все пак!
  • Случва се да напиша и нещо що-годе прилично. Но винаги се радвам, когато написаното е станало обект на симпатия у четящия. Благодаря, Елза!
  • Готин!
    ето колаж от редове от твоето стихотворение:

    "Чувам, спориш с огледалото лъстиво,"

    "нахлузваш маратонките си боса."

    "Същински водопад си, с извънземни,

    по детски нескончаеми въпроси".
  • Прекрасно казано! Поздравления
  • Едва когато приемем нечии несъвършенства, тогава ще можем да оценим пълно положителните качества. Е, ако не сме мизантропи по рождение, разбира се. Благодаря, Нина!
  • Малките несъвършенства са в основата на голямата любов.
  • О, това ми хареса, Ирен. Много благодаря за тази миниатюра!
  • Няма щастие така голямо,
    от туй очи в очи да бъдат разпознати,
    да можеш се облегна на любимо рамо…
    Достатъчно е за да сме богати.
Random works
: ??:??