Чувам, спориш с огледалото лъстиво,
излъгало било, че си красива,
грабваща дъха жена, икона жива...
Знам, глезиш се, но ти отива.
Бенка, бръчици. Затуй ли негодуваш?
И гърбичката над нослето, чудна е.
Често в утрини, преди да се събудиш,
любувайки се, първо тях целувам.
Забравяш бързо смешните тревоги,
щом себе си в очите ми познаеш.
В напразен опит да изглеждат строги,
там все надничат ласка, обожание. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация