Nov 9, 2011, 7:40 PM

Не си отивай 

  Poetry » Phylosophy
474 0 1
НЕ СИ ОТИВАЙ
На баба ми
Не си отивай, остани!
За миг прощално-съдбоносен.
Дай отсрочка. Утре си тръгни -
дочакай изгрева на светлината.
Не си отивай, докосни (поне) -
червената усмивка на зората,
разляла във лазура възторзи, мечти
и пролетта на своя малък свят
открий сред тишината.
Не си отивай! И помни - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Китова All rights reserved.

Random works
: ??:??