НЕ СИ ОТИВАЙ
На баба ми
Не си отивай, остани!
За миг прощално-съдбоносен.
Дай отсрочка. Утре си тръгни -
дочакай изгрева на светлината.
Не си отивай, докосни (поне) -
червената усмивка на зората,
разляла във лазура възторзи, мечти
и пролетта на своя малък свят
открий сред тишината.
Не си отивай! И помни -
невидим пристан чака те в безкрая.
Далеч е, но откриеш ли го ти,
в два свята ще живееш,
не разбрала края...
2003
© Ани Китова Todos los derechos reservados
Ани ти си умна и красива,
Същевременно ранима
Търсеща това,
Което идва с теб от вечността
Живот,любов и съвършенство,
също и блаженство
Постигнати във пълнота,
Дали възможни са сега
Не се отчайвай продължи-
Живей,люби,твори,
Радвай си се от сърце-
на синьото небе,море,слънце
Птички и пчелички
На всяко стръкче,на всеки цвят
На всяка живинка на този свят,
В таз прекрасна хубава страна
Наречена-България
..........
Здравейте Ани Китова.Преди години се разделихме зле.Вие пратихте поздрави на мой роднина при ,което бях засегнат , обиден. За това и аз Ви пратих ,,поздрав на Ваш роднина по същият начин както Вие на мен.Не се интересувам от този Ваш родственик както тогава така и сега , поне до този момент , както споменах просто бях наскърбен.