Не искам да губя любовта ти,

а също не мога, не мога.

Пламъчетата в очите да гаснат,

без топлина да е твоят огън.

Не искам да си представям,

че вече не съм на сърцето ти.

Да дишам просто преставам,

любов ако няма на лицето ти.

Без любовта ти и слънце няма,

с тъга бавно ме давят мъгли.

Сърцето наранено от драма,

тихо ридае с кръв от сълзи.

Душата с разкъсана дреха,

без щастие стене разголена.

От мъка раздирана крехката,

от нерв сякаш болно оголен.

Тялото линее тежко ударено

от своята жестока на грешка.

Цветята ми моите са попарени,

слана е поръсила лятото жежко.

Отчаяно сричам сега аз молитвите

в храм нелеп сътворен от обидата.

На всичко готов съм, обичам те,

любов моя върни се, не си отивай!