Не искам да губя любовта ти,
а също не мога, не мога.
Пламъчетата в очите да гаснат,
без топлина да е твоят огън.
Не искам да си представям,
че вече не съм на сърцето ти.
Да дишам просто преставам,
любов ако няма на лицето ти.
Без любовта ти и слънце няма,
с тъга бавно ме давят мъгли.
Сърцето наранено от драма,
тихо ридае с кръв от сълзи.
Душата с разкъсана дреха,
без щастие стене разголена.
От мъка раздирана крехката,
от нерв сякаш болно оголен.
Тялото линее тежко ударено
от своята жестока на грешка.
Цветята ми моите са попарени,
слана е поръсила лятото жежко.
Отчаяно сричам сега аз молитвите
в храм нелеп сътворен от обидата.
На всичко готов съм, обичам те,
любов моя върни се, не си отивай!
© Петър Петров Всички права запазени