aramex70 (Росица Илиева)
35 110
Nov 21, 2008, 11:24 PM

Не съм 

  Poetry » Other
726 0 0
Стоя от известно време
на едно въже от сънища.
Чувам плясък от вълни
и ниския тембър на утрото.
Разсъждавам смислено
в калейдоскоп със счупени
цветни стъкълца.
И разбирам всяко отклонение
в дни, часове, години.
Чета думи, изрязани с нож
за спомени,
за мисли, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Илиева All rights reserved.

Random works
: ??:??