Не съм

21 nov 2008, 23:24

Poesía » Otra

624 0 0

Стоя от известно време
на едно въже от сънища.
Чувам плясък от вълни
и ниския тембър на утрото.
Разсъждавам смислено
в калейдоскоп със счупени
цветни стъкълца.
И разбирам всяко отклонение
в дни, часове, години.
Чета думи, изрязани с нож
за спомени,
за мисли,
за едно, две, три...
Спускам въздуха до там,
където мълчат птиците.
Където вятърът дреме,
свит като котка между зъбите.
Където не съм.
Редя пасианси от истини
и броя стълбите надолу...
Докато проумявам липсите
и изчислявам процентите...
Залагам последните усмивки
от лятото...
Затворени в стар грамофон...
Пусни музика, моля те!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Не съм

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas