Сам дойдох от равните полета –
не от върховете на Парнас.
Вие припознахте в мен поета,
без да съм един от вас.
Помня как в усмивка тънкозъба
крихте градския си вълчи бяс.
Всички рани времето поръби,
без да съм един от вас.
Моят вид селяшки ви уплаши –
сякаш призрак бях с противогаз.
Пих от пълните кристални чаши,
без да съм един от вас. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up