Сам дойдох от равните полета –
не от върховете на Парнас.
Вие припознахте в мен поета,
без да съм един от вас.
Помня как в усмивка тънкозъба
крихте градския си вълчи бяс.
Всички рани времето поръби,
без да съм един от вас.
Моят вид селяшки ви уплаши –
сякаш призрак бях с противогаз.
Пих от пълните кристални чаши,
без да съм един от вас. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse