Не съм жена!
Посветено на убиващите сърца
Обичаш да ме слушаш, когато говоря като теб.
Споделях, а нарече го... опяване!
О, няма да ти драсна и един излишен ред.
Само ще скрибуцам в листа. Дългото прощаване.
Започна се във слънчев ден. О, да, видях проблем.
И сгазиха ме трийсет влака! То да бе един.
И глад по глад, усетих, че си влюбен също в мен.
Или в илюзия?... Ах, все едно. Но ти не си. Обичам те.
Видя в мен птичка. „Я да я погледам“, каза си.
Свирукам както мога и милея по просторите. ...