II
И ето ни със тебе – две мънички вселени,
обвързани в семейство, и с обич окрилени.
От тук нататък в брака ний с общ сме знаменател,
ти, моя си съпруга и най-добър приятел.
Да бяхме по-задружни при срещата с бедите –
едва ли бихме в драма превърнали си дните;
по-леко се понасят препятствия и нужди,
когато по-далеч си от свои, и от чужди.
На тебе битието на кръста бе разпнато.
В живота ти изминал отричат всичко свято,
мълча и само слушам... но знам, че всяка клюка ...