Mitvans (Иванъ Митовъ)
232 4121
27 мая 2019 г., 23:10  

Не съм те докосвал и с цвете дори II 

  Поэзия » Любовная, Оды и поэмы
542 5 7

                         II

 

И ето ни със тебе – две мънички вселени,

обвързани в семейство, и с обич окрилени.

От тук нататък в брака ний с общ сме знаменател,

ти, моя си съпруга и най-добър приятел.

 

Да бяхме по-задружни при срещата с бедите –

едва ли бихме в драма превърнали си дните;

по-леко се понасят препятствия и нужди,

когато по-далеч си от свои, и от чужди.

 

На тебе битието на кръста бе разпнато.

В живота ти изминал отричат всичко свято,

мълча и само слушам... но знам, че всяка клюка

се рови във душата като лескова кука.

 

Да бъдеш защитена е редно и уместно,

но думи злободневни не бих оборил лесно...

И вместо да роптая – по пътя продължавам...

омраза не питая... а клюките прощавам!

 

22,45 ч., 25 май 2013

ред., 22 ч., 27 май 2019

 

                   (Следва)

 

Информация: Събитията в поемата са се случили преди 2000 година.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Данаил, за хубавия коментар! Жела ти спокойна вечер и много творчески успехи!
  • Достойно и благородно, поздравления, Иван!
    И вместо да роптая – по пътя продължавам...
    омраза не питая... а клюките прощавам!
  • Благодаря на Ангелче, Младен Мисана, Юри и Станислава,, които също зачетоха творбата с добавката в "Любими". Поздрав от мен!
  • Благодаря за коментарите на Стойчо, Красимира , Мариана, на добавилите в любими и на всички прочели поемата! Хубава вечер и успешен утрешен ден!
  • Красотата е в твоето "продължавам". Поздрави, Иван!
  • Да се надяваме да има продължение...
  • Благодаря ти за милите думи, Ангелче! Спокойна нощ и хубав утрешен ден!
Предложения
: ??:??