Ако не пред себе си,
пред кого да призная,
че страхувам се, страхувам се
реалността да позная.
Тъй сладко е да живея в илюзия.
Да изтривам грешките с голямата гума.
Тъй весело да играя комедия,
когато не всичко е всъщност розово.
Добре ми е в свят от лъжи и заблуди.
Добре ми е, вярвам си, кой ще ме съди.
И тайничко вярвам отново на себе си,
че реалността е единствено само ...