Не съвсем по Андерсен

Feb 25, 2012, 4:17 PM

Poetry » Other

650 0 6

Припомних си...
Кожата ми светеше,
а луната галеше
речната ú гладкост...
Звездите се оглеждаха в очите ми
и, слизайки да поиграем,
се заплитаха в косите ми
като паячета.
Отиваше ми тази звездна диадема...
Как само ми отиваше!
Смехът им...
Смехът им ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Не съвсем по Андерсен

Want to read more?

Random works