Не съвсем по Андерсен
Припомних си...
Кожата ми светеше,
а луната галеше
речната ú гладкост...
Звездите се оглеждаха в очите ми
и, слизайки да поиграем,
се заплитаха в косите ми
като паячета.
Отиваше ми тази звездна диадема...
Как само ми отиваше!
Смехът им...
Смехът им
будеше тревите
и те със изумруден шепот
разказваха приказки
за златни песъчинки
в подмолите на времето.
Припомних си нежните лилии,
които кичеха гърдите ми,
ароматното им вълшебство
над заспалите води
и лотосите
с притворени чашки.
А... на брега
един сляп художник
рисуваше с пръсти
изгреви
от цветовете на душата си.
Тогава запявах
с онзи глас, който
влюбваше нощта в утрото
и я караше да изсветлява
до най-нежните контури
на Изгрева.
Припомних си -
невъзможната Любов
и Кинжала,
окървавил изгрева...
© Лъки Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!!!
-
"А... на брега
един сляп художник
рисуваше с пръсти
изгреви
от цветовете на душата си."
Пишеш много хубаво.
-
Като приказка е! Хареса ми!
-
Харесах много!
Поздрави! -
Сърдечни поздрави и от мен
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
един сляп художник
рисуваше с пръсти
изгреви
от цветовете на душата си."
" ... той постави своята шапка встрани
и й каза:
"Проси!"
После много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после - сини очи,
после - казващи сбогом уста
и ръка, стиснала в своите пръсти
цветя с аромат на асфалт.
- Остани - каза той и погали едва
своето русо момиче.
- Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
И когато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надолу по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети,
щедри монети..."
В. Ханчев