Не съвсем по Андерсен

25.02.2012 г., 16:17 ч.

Поезия » Друга

645 0 6

Припомних си...
Кожата ми светеше,
а луната галеше
речната ú гладкост...
Звездите се оглеждаха в очите ми
и, слизайки да поиграем,
се заплитаха в косите ми
като паячета.
Отиваше ми тази звездна диадема...
Как само ми отиваше!
Смехът им...
Смехът им ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Не съвсем по Андерсен

Искате да прочетете повече?

Предложения