Oct 11, 2017, 1:00 AM  

Не така... 

  Poetry » Love
1144 8 33
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.
А сред възгласи шумни "Горчиво!", под звън на камбани.
В бяла рокля, с воал, от ръцете ти мъжки понесена.
И с коса – тъмно злато – небрежно по теб разпиляна...
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.
Да си вречен на друга, но все да се връщаш при мене...
В две пътеки различни не радост, а мъка несрета
да се кае за избора грешен на кръст неотменен.
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.
Да не млъкват въпроси, кълвящи безжалостно раните...
От себичната гордост ли беше мечтата отнета?
Колко сила за прошка в руините тъжни остана?... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??