Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.
А сред възгласи шумни "Горчиво!", под звън на камбани.
В бяла рокля, с воал, от ръцете ти мъжки понесена.
И с коса – тъмно злато – небрежно по теб разпиляна...
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.
Да си вречен на друга, но все да се връщаш при мене...
В две пътеки различни не радост, а мъка несрета
да се кае за избора грешен на кръст неотменен.
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.
Да не млъкват въпроси, кълвящи безжалостно раните...
От себичната гордост ли беше мечтата отнета?
Колко сила за прошка в руините тъжни остана?... ...