Не те попитах колко ли ти струва прозорецът ти да е буден нощем!? Навярно, докато едни сънуват, опитомявайки любов и болка, а други си прощават закъснения, червило по ревера, чужд парфюм, съмнения, изстинали вечери, нелепи оправдания... И куп причини, за да се обичат още ги карат да приспиват съвестта си, ти тъкмо я събуждаш... И я молиш да спре да ти опитомява свободата. И все да ти напомня, че е време да се научиш някак на обичане. Да чуеш как те плачат бреговете. Да си простиш за изгубените смисли . Да спреш неистово да триеш стъпки, които те разсъмват като грешен. Със сигурност не се върти на пръста ти животът, но е свикнал да те гледа нощем през стъклото как безсънсваш, докато някой някому прощава. И знае, че предплащаш доста скъпо, подобията, в които се разказваш, горещото в случайните любови, разглезеното чувство на утеха, че няма за какво да се тревожиш - нали си давал, колкото си вземал... Задъхано да търсиш глътка въздух... А на прозореца ти се усмихва птиче. Отвръщаш му... Сълзата се търкулна. Видях я... Затова не те попитах.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.