Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
22.07.2007 г., 11:39 ч.

Не те попитах... 

  Поезия
997 2 18
Не те попитах колко ли ти струва
прозорецът ти да е буден нощем!?
Навярно, докато едни сънуват,
опитомявайки любов и болка,
а други си прощават закъснения,
червило по ревера, чужд парфюм,
съмнения, изстинали вечери,
нелепи оправдания...
И куп
причини, за да се обичат още
ги карат да приспиват съвестта си,
ти тъкмо я събуждаш... И я молиш
да спре да ти опитомява свободата.
И все да ти напомня, че е време
да се научиш някак на обичане.
Да чуеш как те плачат бреговете.
Да си простиш за изгубените смисли .
Да спреш неистово да триеш стъпки,
които те разсъмват като грешен.
Със сигурност не се върти на пръста ти
животът, но е свикнал да те гледа
нощем през стъклото как безсънсваш,
докато някой някому прощава.
И знае, че предплащаш доста скъпо,
подобията, в които се разказваш,
горещото в случайните любови,
разглезеното чувство на утеха,
че няма за какво да се тревожиш -
нали си давал, колкото си вземал...
Задъхано да търсиш глътка въздух...
А на прозореца ти се усмихва птиче.
Отвръщаш му... Сълзата се търкулна.
Видях я... Затова не те попитах.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??