Пръстта ако не ме докопа,
на вратите незалостени
ще чуя как накрая хлопаш,
бледна, уморена, гостенко.
Разбудени от тежка дрямка,
самички те ще се отворят -
ще стоя в разголената рамка,
някога дарила ме с отмора.
И както някога, едва-едва
парченцата макар сглобил,
палат в мастилените небеса
високо бих ти съградил, ...