Забравям те, проклетнико, разбра ли?
В минутата, в която го изричам!
(но думите препъват се на прага
на устните и сякаш го отричат).
Какво си ти... какво си, че не мога,
завинаги, от мен да те изтръгна?
Да спра да съм заложница на болката,
от спомените наши да си тръгна.
Да беше стих, щях просто да задраскам
със черна химикалка всяко редче,
а ти във мен вклини се и порасна,
любов-присъда, трудна и далечна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up