djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
14.01.2017 г., 12:03 ч.

Не те забравям 

  Поезия » Любовна
3659 37 38

Забравям те, проклетнико, разбра ли?

В минутата, в която го изричам!

(но думите препъват се на прага

на устните и сякаш го отричат).

 

Какво си ти... какво си, че не мога,

завинаги, от мен да те изтръгна?

Да спра да съм заложница на болката,

от спомените наши да си тръгна.

 

Да беше стих, щях просто да задраскам

със черна химикалка всяко редче,

а ти във мен вклини се и порасна,

любов-присъда, трудна и далечна.

 

Заченах я от топлите ти пръсти,

от погледа ти син, побрал небето,

износих я тъй плаха и невръстна,

родих я и ѝ дадох име Вечност.

 

Бъди проклет! Да можех да извикам...

Но мислите във гърлото си стискам.

Излъгах те, не те забравям. Никак!

И все така ми липсваш, липсваш, липсваш...

© Жанет Велкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления!
  • Така се пише!
    Благодаря!
  • "Заченах я от топлите ти пръсти,
    от погледа ти син, побрал небето,.."
  • Поздравления! Прекрасно е!
  • "Излъгах те, не те забравям. Никак!
    И все така ми липсваш, липсваш, липсваш..."
    в мен живее една проклетница и се лъжа, че я забравям.
    харесах.
  • Усетих болката, Жанет!...
  • Как съм го пропуснала? Уникално е ,Джу!
  • Жанет, очарова ме!... Изключително силно! От първия до последния стих! Браво!
  • Докосна ме! Прегръдки!
  • Много ми хареса! Така пише само, позналият болката!
  • Много хубав стих благодаря че докоснахте сърцето и съзнанието ми. И аз си имам един "проклетник" който не забравям.
  • Благодаря Люси!
  • Много силен стих.
  • Така правят, да. Теменуга, Ванчев, Йоана, благодаря че поспряхте тук!
  • Прекрасно. Сините очи... колко много могат да измъчват.
  • Страхотно! И много вълнуващо!
  • Уникално, силно, разчувстващо и толкова истинско /и познато/
  • Сигурно, защото си е съвсем истинско, ЛуЛу, но не казвай на никой, шшшшт
    На питащото ми островче, ще му плясна само един целуфан, щото знае отговора и пак... :P
    Ради, оффф... ми... :*
  • Толкова истинска, толкова искрена и сърдечна е творбата ти. Сякаш мога да усетя емоциите във всяка буквичка, заразяващи са, но по един приятен, неописуем начин...
  • Дали има след Вечност друга Вечност? Ей тъй си питам само...
  • Перфектно изпълнение! А за съдържанието - ти си знаеш, но не си струва да се страда толкова от любов! С обич...
  • Събирай спасителния отряд, щурче, твой ред е
    Кери, цун :*
  • Ааааа, най-после... брутру! Welcome to my world. Да видиш как от обич се умира.
  • И той не те забравя сигурно... Че може ли да се забрави такова чудо неземно... :Р
  • Брей... толкоз много ли съм мълчала? ( верно, проверих ) Като се разтъжувам и забравям да пиша Здрасти сериознико :P И благодаря, че си тук!
  • Дааа, струвало си е чакането от 2 месеца.
    И на теб хубава седмица, несериознице !
  • Благодаря за присъствието и отзивите Силви Й., Силвия И., Васи, Любо, Роби, Роси, Вики, Лина, Еси, Доче, Гавраил, Светле.
    Прекрасна седмица ви желая!
  • Четвъртия куплет ме разтърси...
  • Такива неща не се забравят.Те се изстрадват.Но винаги оставят спомени като стара рана.
  • "Любов-присъда"... Няма отърваване.
    И черното превръща се във бяло.
    Картината на липсата е стара,
    но пак превръща в ангел даже дявола.

    Браво Джуджи! Изкефи ме!
  • Mайсторски сътворен и много силен стих! Поздравления!
  • Както се пее в една любима песен: " Сърцето ... заслужава, но не забрава, ах, но не забрава!" Сърдечни поздрави от мен. ***
  • Харесах и аз! И не се мъчи да забравиш, съпротивата влошава нещата
  • Много ми хареса!
  • Много си добра, Жанет!...Поздравления за стиха!...
  • Привет Властелинке на римичките! Хареса ми!
  • Харесах!
  • Отлично изграден стих във всяко отношение, въздействаш!
Предложения
: ??:??