Любовта не трябва да повяхва
като цвете притиснато от сушата.
От чувства несигурни - ревност неясна,
не бива да бъде заглушена.
Като капки проливни от облак,
трепети в душата попиват.
Корени вплетени от обич и страсти
при раздялата бавно умират.
През прозрачната пелена на спомените
се виждат бледи самотници.
Отдалечаващи се, трепкащи точици,
в колодрума на любовта опорочена.
Веднъж белязано с любов - сърцето
дълго от обида ще кърви.
Не бива като изсъхналото цвете
от дъжд случаен - да изгори!
© Миночка Митева All rights reserved.