Feb 6, 2018, 10:30 PM

Не тръгвай! 

  Poetry
393 3 9

Светулката се вледени

между четири порутени стени. 

Не тръгвай, остани! 

Дъждът за нас вали. 

 

Недокосната вечеря. 

Облакът я пресоли. 

Не тръгвай, остани, 

да изпием пълни чаши със сълзи! 

 

В топлите ни устни

светулката да заблести

и да върне щастливите дни. 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • О, Васе, пробождаш в сърцето!... В любими.
  • Нека да блести! Много хубав стих, Васи! Поздравления!
  • Прекрасен финал!
    Да бъде! Пожелавам ти го с цялото си сърце! 🌸
  • Метафора с голямо съдържание,Васе!Дано се превърне в действителност твоето желание!
  • Във всяка студена стая има скрита по една светулка, която чака най-подходящият момент за да заблести! Поздрав, Васе!
  • Хубаво е...
  • Хубав стих Васе!За светулките който хранят мечтите!!!
  • Копнеж за щастие в една изповед!
  • Дано да се завърнат щастливите дни!
    Много искрена болка и тъга...
Random works
: ??:??