6 февр. 2018 г., 22:30

Не тръгвай! 

  Поэзия
394 3 9

Светулката се вледени

между четири порутени стени. 

Не тръгвай, остани! 

Дъждът за нас вали. 

 

Недокосната вечеря. 

Облакът я пресоли. 

Не тръгвай, остани, 

да изпием пълни чаши със сълзи! 

 

В топлите ни устни

светулката да заблести

и да върне щастливите дни. 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • О, Васе, пробождаш в сърцето!... В любими.
  • Нека да блести! Много хубав стих, Васи! Поздравления!
  • Прекрасен финал!
    Да бъде! Пожелавам ти го с цялото си сърце! 🌸
  • Метафора с голямо съдържание,Васе!Дано се превърне в действителност твоето желание!
  • Във всяка студена стая има скрита по една светулка, която чака най-подходящият момент за да заблести! Поздрав, Васе!
  • Хубаво е...
  • Хубав стих Васе!За светулките който хранят мечтите!!!
  • Копнеж за щастие в една изповед!
  • Дано да се завърнат щастливите дни!
    Много искрена болка и тъга...
Предложения
: ??:??