Светулката се вледени
между четири порутени стени.
Не тръгвай, остани!
Дъждът за нас вали.
Недокосната вечеря.
Облакът я пресоли.
Не тръгвай, остани,
да изпием пълни чаши със сълзи!
В топлите ни устни
светулката да заблести
и да върне щастливите дни.
© Василка Ябанджиева Все права защищены