Страстите що ти във мене викаш
са силни, сладки и ефирни!
И мислите ми, ти към тебе тикаш -
бурни, живи и немирни...
Те много са и са безспирни,
и музика се носи из моята душа, а аз вървя... вървя...
Вървя под слънцето сияещо, облян във светлина.
Подсвирквам си с ръце в джобовете - пълни с есенни слънца.
Страстите, що ти във мене викаш,
са топли есенни лъчи.
И мислите ми все към теб политат - поспри, не тръгвай още... остани!
Позволи ми мислите да се превърнат във мечти... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up