Страстите що ти във мене викаш
са силни, сладки и ефирни!
И мислите ми, ти към тебе тикаш -
бурни, живи и немирни...
Те много са и са безспирни,
и музика се носи из моята душа, а аз вървя... вървя...
Вървя под слънцето сияещо, облян във светлина.
Подсвирквам си с ръце в джобовете - пълни с есенни слънца.
Страстите, що ти във мене викаш,
са топли есенни лъчи.
И мислите ми все към теб политат - поспри, не тръгвай още... остани!
Позволи ми мислите да се превърнат във мечти... ...