Jan 22, 2012, 1:47 PM

Не тръни, а участи жалки 

  Poetry » Civilian
672 0 7
В мрака Апостола беше обесен -
не без срам, без позор, без предатели...
Затова е протяжна родната песен -
тъжен вопъл, изплакан от вятъра!
И защото със Левски разговаряме сънени,
обедняхме, сиротни и малки,
и студените вихри гонят не тръни
в полето, а участи жалки!
И ни стяга въжето през шията, кръв
всенародна изтича през рана!
Где е Левски?!... Възправя се гордият лъв
и с рева си оглася Балкана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Random works
: ??:??