В мрака Апостола беше обесен -
не без срам, без позор, без предатели...
Затова е протяжна родната песен -
тъжен вопъл, изплакан от вятъра!
И защото със Левски разговаряме сънени,
обедняхме, сиротни и малки,
и студените вихри гонят не тръни
в полето, а участи жалки!
И ни стяга въжето през шията, кръв
всенародна изтича през рана!
Где е Левски?!... Възправя се гордият лъв
и с рева си оглася Балкана!