Не тръни, а участи жалки

22.01.2012 г., 13:47 ч.

Поезия » Гражданска

5.0 / 6

680 0 7

В мрака Апостола беше обесен -
не без срам, без позор, без предатели...
Затова е протяжна родната песен -
тъжен вопъл, изплакан от вятъра!
И защото със Левски разговаряме сънени,
обедняхме, сиротни и малки,
и студените вихри гонят не тръни
в полето, а участи жалки!
И ни стяга въжето през шията, кръв
всенародна изтича през рана!
Где е Левски?!... Възправя се гордият лъв
и с рева си оглася Балкана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Онази
Глина

Намерих я на тесния перваз под снежната си купчинка да чака. Навярно е похлопала у нас с надеждата, ...
На най-крайната гара

Добър ден! Един билет за никъде, моля! За първия влак. Не, без дата за връщане. Мястото няма значени...
Беляза ме с любов

Беляза ме с любов - умря грехът! Пресякохме се - ненадейни криви. Изгуби всеки своя личен път. Но за...

Още произведения »