И без път аз ще дойда, море!
Всеки спомен е мост от копнежи.
Раковина, наместо сърце
най-щастливото лято ми сложи.
И където да ида - си с мен.
Щом погледна небето се връщам
в радостта на последния ден,
в който своята обич прегръщам.
Знам, дори да горят светове,
(любовта, може би, е до време)
туй, което живее във мен,
няма как някой друг да го вземе. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up