Oct 30, 2013, 9:23 PM

Не умирай... 

  Poetry
500 0 6

Вървях насън. Сънувах всичките животи.
Смъртта отвън... бе пътя на един сиротник.


Вървях без дъх. Но спирах се на всеки ъгъл.
И виждах кръв. А всъщност себе си съм лъгал.


Вървях до гроб. И духом се зарових в гроба.
Не бе живот. А болка в майчина утроба.


И търсих бряг. И мъката едва износих.
Не просих хляб. А вътрешно се чувствах просяк.


Но ти се спри. И живей в съня от спомен.
Сега си жив. Не умирай в чуждо "сбогом"!






© Аз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Доника!
  • Вървях до гроб. И духом се зарових в гроба.
    Не бе живот. А болка в майчина утроба.
    Много ми хареса! Поздрави!
  • Благодаря ви,че наминахте,приятели!
  • И на мен ми хареса!
  • И търсих бряг. И мъката едва износих.
    ....................................
    Но ще си тръгнат със отлива всички депресии
    и някой ден
    сред скалите оголени - някому ще се сторя потребен...

    А за чуждото "сбогом"си прав!Поздрав!
  • Ти май не си четеш пощата!
Random works
: ??:??