Не умирай...

30.10.2013 г., 21:23 ч.

Поезия

499 0 6

Вървях насън. Сънувах всичките животи.
Смъртта отвън... бе пътя на един сиротник.

Вървях без дъх. Но спирах се на всеки ъгъл.
И виждах кръв. А всъщност себе си съм лъгал.

Вървях до гроб. И духом се зарових в гроба.
Не бе живот. А болка в майчина утроба.

И търсих бряг. И мъката едва износих.
Не просих хляб. А вътрешно се чувствах просяк.

Но ти се спри. И живей в съня от спомен.
Сега си жив. Не умирай в чуждо "сбогом"!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

myworld (Аз)

2013-12-04T20:04:13+02:00

Благодаря ти, Доника!
gasenica (Гъсеница)

2013-12-04T19:48:43+02:00

Вървях до гроб. И духом се зарових в гроба.
Не бе живот. А болка в майчина утроба.
Много ми хареса! Поздрави!
myworld (Аз)

2013-10-31T19:47:08+02:00

Благодаря ви,че наминахте,приятели!
piccola (Лакрима)

2013-10-31T18:56:35+02:00

И на мен ми хареса!
krchernev (Красимир Чернев)

2013-10-31T11:57:44+02:00

И търсих бряг. И мъката едва износих.
....................................
Но ще си тръгнат със отлива всички депресии
и някой ден
сред скалите оголени - някому ще се сторя потребен...

А за чуждото "сбогом"си прав!Поздрав!
toxin (Таня Донова)

2013-10-30T21:23:18+02:00

Ти май не си четеш пощата!