Когато затреперят сетивата ми,
кръстосани от гладни рими
и светнат във зелено магистралите
към най-възторжените стихове,
тогава зная, че в очите ми
най-хубавата утрин е изгряла,
а споменът е плод от истини,
защото мен във теб ме има,
и с поглед само ме откриваш -
потъваш в дълбините ми.
Когато стихове улавям като манна,
едва успявайки да ги напиша, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up