Когато затреперят сетивата ми,
кръстосани от гладни рими
и светнат във зелено магистралите
към най-възторжените стихове,
тогава зная, че в очите ми
най-хубавата утрин е изгряла,
а споменът е плод от истини,
защото мен във теб ме има,
и с поглед само ме откриваш -
потъваш в дълбините ми.
Когато стихове улавям като манна,
едва успявайки да ги напиша, ...