Като окръжност тела въртят се в кръг
и тихо чезнат в тоя кръговрат.
От собствени стрели убити,
реални ли са или с мисли скрити,
или дълбоко са, вдън душа,
където властва тишина!?
А вятър поразен не тръгва,
и парещи сълзи избърсва!
Където някога се чува тъжен стон
или спокоен мъжки баритон.
Където ангел за теб смъква звезда
или пък сатана, пъклени дела! ...