Като окръжност тела въртят се в кръг
и тихо чезнат в тоя кръговрат.
От собствени стрели убити,
реални ли са или с мисли скрити,
или дълбоко са, вдън душа,
където властва тишина!?
А вятър поразен не тръгва,
и парещи сълзи избърсва!

Където някога се чува тъжен стон
или спокоен мъжки баритон.

Където ангел за теб смъква звезда
или пък сатана, пъклени дела!

Където някой се опиянява,
на човешкото безумство се продава!

Където щастливец само е живял,
Луната му пристанала, като божи дар!

Преродявай този свят огромен
и вярвай, родена муза си, не спомен!!!