danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Nov 17, 2011, 12:09 AM

Небе 

  Poetry » Love
621 0 11

 

 

Не го видях кога се е съдрало,

кога е заприличало на скитник.

Докато аз по теб изгарях в бяло,

това небе съвсем се е протрило.

 

И днес прилича на чергарски дрипи,

през дупките чернилката се стича.

Виж, стиска зъби, да не се изсипе.

Дъжда преглъща и през сълзи срича

 

онази обич, дето още пари...

Различната, родена от очите.

Опази я от клетви и пожари.

Дари и красотата на звездите.

 

То бдеше като страж сред всички нощи.

Танцуваше, когато се разсъмва.

А днес виси, като отритнат просяк

и болката на възелче завързва.

 

Защото си продадохме мечтите,

а бе фалшива някак суетата.

Прокъсано, небето ни попита

как без мечти да ражда красотата...

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??