danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
17.11.2011 г., 0:09 ч.

Небе 

  Поезия » Любовна
620 0 11

 

 

Не го видях кога се е съдрало,

кога е заприличало на скитник.

Докато аз по теб изгарях в бяло,

това небе съвсем се е протрило.

 

И днес прилича на чергарски дрипи,

през дупките чернилката се стича.

Виж, стиска зъби, да не се изсипе.

Дъжда преглъща и през сълзи срича

 

онази обич, дето още пари...

Различната, родена от очите.

Опази я от клетви и пожари.

Дари и красотата на звездите.

 

То бдеше като страж сред всички нощи.

Танцуваше, когато се разсъмва.

А днес виси, като отритнат просяк

и болката на възелче завързва.

 

Защото си продадохме мечтите,

а бе фалшива някак суетата.

Прокъсано, небето ни попита

как без мечти да ражда красотата...

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??