Години с очи – незабравки.
Небето, по-силно целува ги.
Търкаля сълзи като мравки
и с детски пантофки обува ги.
И спуска се облак в пердето.
Виси на вината обесена.
И жъне, и сее полето,
а питка мълчи незамесена...
... Във теб съм! И ти не забравяш.
Викът на небе в кречеталото!
В сърцето, където заравяш...
аз твойта половина съм в цялото. ...