ИнаКалина
528 11547
8 ago 2019, 7:05

Небе в кречетало 

  Poesía
604 9 8

Години с очи – незабравки.

Небето, по-силно целува ги.

Търкаля сълзи като мравки

и с детски пантофки обува ги.

 

И спуска се облак в пердето.

Виси на вината обесена.

И жъне, и сее полето,

а питка мълчи незамесена...

 

... Във теб съм! И ти не забравяш.

Викът на небе в кречеталото!

В сърцето, където заравяш...

аз твойта половина съм в цялото.

 

Сбогувах се дълго!... Обърнах

и дните ти в нощи безплодни.

Мисли си за мен, че пътувам

с водата на ручей господни

 

и с нея ти къпеш небето.

Гори от тъга тъмно – синьото!

... Виж! С тази звездичка сърцето,

превръща водата във виното.

 

Години с очи ожаднели

все търсят гласа на живота.

Това кречетало поспре ли –

небето събира се в нота.

 

Посвещение и съпричастност към майката, загубила детето си. 

 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Мариана.
  • Синьо е мълчанието, небесно. Благодаря за споделеното усещане.
  • Само душата на майката
    е готова да продаде смисъла
    и светостта на всяко Евангелие.
    Да се залюби с Дявола
    и проклета, да се ориса
    на всички паднали ангели,
    на всички адови кръгове.
    Да поиска обратно взетото.
    И да не го върне.
    Но още никой не е намерил думите, Краси....
    Такива думи няма!
    Но стихът ти има заряда....Има...💙
  • Опитах се да разбера защо?!... и силите ми стигнаха до тук. Имах усещането че искам още да пиша, но разбрах, че е невъзможно да се каже всичко... Няма такива думи, или поне аз не съм ги намерила... Благодаря ви, че сте надникнали тук. И, че съм ви докоснала!
  • Позвравявам те за въздействащото посвещение, Краси!
  • ......!
  • Красиво!!!
  • Натъжих се.
Propuestas
: ??:??