Dec 7, 2018, 1:14 AM

Небе за бясно куче 

  Poetry » Other
1687 9 14
Небе за бясно куче
Всяко утро ме ражда и ражда…
на късове пък денят ме краде.
Нощта със смърт ме донажда,
с всеки сън съм в друго небе.
Кръгът е безкраен. И в шемет
въртя се безспир на оста си,
а тъжбите люлчено дремят
и чакат, и молят смъртта си.
Едно такова е... усойно време…
и се сещам за Хамлет (защо ли?)
Да си жив е смут, и е бреме – ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Random works
: ??:??