Небе за бясно куче
Всяко утро ме ражда и ражда…
на късове пък денят ме краде.
Нощта със смърт ме донажда,
с всеки сън съм в друго небе.
Кръгът е безкраен. И в шемет
въртя се безспир на оста си,
а тъжбите люлчено дремят
и чакат, и молят смъртта си.
Едно такова е... усойно време…
и се сещам за Хамлет (защо ли?)
Да си жив е смут, и е бреме – ...