Ако можеха само за малко ръцете човешки
както някога, здраво, игла и конец да държат,
щяха толкова много измислени наши болежки
да се свършват с коравия възел на жива душа.
Щяхме просто и сръчно да кърпим разбитите друми
и сърцата ни щяха да имат памучен пълнеж.
И когато замлъкват и злите, и благите думи,
да проправя пътеки конецът с безмълвен копнеж.
Като дух, беловлас и пшеничен, да води деня ни
търпеливо и скромно по тесния сребърен брод.
Но иглите умеят да шият отворени рани,
а конецът е корен от този до онзи живот. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up