Петра (Петя Цонева)
45 158
3.01.2019 г., 18:10 ч.

Небе за игла 

  Поезия » Философска
1192 5 7

Ако можеха само за малко ръцете човешки

както някога, здраво, игла и конец да държат,

щяха толкова много измислени наши болежки

да се свършват с коравия възел на жива душа.

 

Щяхме просто и сръчно да кърпим разбитите друми

и сърцата ни щяха да имат памучен пълнеж.

И когато замлъкват и злите, и благите думи,

да проправя пътеки конецът с безмълвен копнеж.

 

Като дух, беловлас и пшеничен, да води деня ни

търпеливо и скромно по тесния сребърен брод.

Но иглите умеят да шият отворени рани,

а конецът е корен от този до онзи живот.

 

Затова днес в ръцете след вечната тънка цигара

не остава небе за игла. И конецът е сив.

И животът ни, станал тютюнева пепел и пара,

ту се къса отново, ту тръгва, заплетен и крив.

 

И сега благославям на баба ми тесните дрешки –

те побират се в шепа на ангел с небесен венец.

И животът изтича през жълтите пръсти човешки,

и се свършва така. Без игла и съвсем без конец.

 

 

 

 

 

 

© Петя Цонева Всички права запазени

Произведението е включено в:
Дори да няма врата
Петра (Петя Цонева) Петра
Книги
Дори да няма врата
8,00 лв.
  2082  5  1 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??