Jun 5, 2008, 9:14 AM
Небесно ли...
Небе току-що излязло от нощта
и никога не закъснявало за среща,
небе ведро и студено призори,
пазач нощен без часовник.
И мислим, деца сме непораснали,
че сме Адам и Ева от добро,
а над очите ни измамно се е струпало
най-бързоносещото се кану.
Дали сме никои или пък... нещо,
но звуците разнищваме до сутринта.
А в тъмното не закъсняваме за среща
и не заменяме сезоните за есента.
Като по чудо и усещания бистри,
белеят се - завързани платна,
а образи отново се събират,
небе да гледат и ходят по земя.
и никога не закъснявало за среща,
небе ведро и студено призори,
пазач нощен без часовник.
И мислим, деца сме непораснали,
че сме Адам и Ева от добро,
а над очите ни измамно се е струпало
най-бързоносещото се кану.
Дали сме никои или пък... нещо,
но звуците разнищваме до сутринта.
А в тъмното не закъсняваме за среща
и не заменяме сезоните за есента.
Като по чудо и усещания бистри,
белеят се - завързани платна,
а образи отново се събират,
небе да гледат и ходят по земя.
© Мариола Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви много за прочита и специално за Марги - към това
развързване се стремя цял живот - дали успявам...
Добри дни!!! -
Развържи платната.Хубаво!
-
Твоите стихове са наситени с послания и винаги замислят!
-
Интересно!
Поздрави! -
... и много земно!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с обич, Философке...много харесвам тези твои мисли.