тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
5 jun 2008, 9:14

Небесно ли... 

  Poesía » Filosófica
485 0 6
Небе току-що излязло от нощта
и никога не закъснявало за среща,
небе ведро и студено призори,
пазач нощен без часовник.
И мислим, деца сме непораснали,
че сме Адам и Ева от добро,
а над очите ни измамно се е струпало
най-бързоносещото се кану.
Дали сме никои или пък... нещо,
но звуците разнищваме до сутринта.
А в тъмното не закъсняваме за среща
и не заменяме сезоните за есента.
Като по чудо и усещания бистри,
белеят се - завързани платна,
а образи отново се събират,
небе да гледат и ходят по земя.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??