Jan 9, 2019, 5:51 PM

Небесноземните 

  Poetry » Phylosophy
2023 16 25

В моя свят тъгата е гостенка,

може само веднъж да нощува,

а скръбта е нахалният просяк,

който с чуждия залък пирува.

Колко ловко изплитат въжетата,

да те вържат на стълба печален

и да пиеш вода от решетото

без душата си жадна оставен.

А е лесно, но толкова трудно

да поемаш камшичните удари

и поглеждайки към небето...

Да размахаш крилете си хубави!

© любимка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??