9 ene 2019, 17:51

Небесноземните 

  Poesía » Filosófica
1972 16 25

В моя свят тъгата е гостенка,

може само веднъж да нощува,

а скръбта е нахалният просяк,

който с чуждия залък пирува.

Колко ловко изплитат въжетата,

да те вържат на стълба печален

и да пиеш вода от решетото

без душата си жадна оставен.

А е лесно, но толкова трудно

да поемаш камшичните удари

и поглеждайки към небето...

Да размахаш крилете си хубави!

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??